Постинг
21.10.2016 11:04 -
КИПАРИС
Автор: krips
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2407 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 21.10.2016 11:05
Прочетен: 2407 Коментари: 1 Гласове:
6
Последна промяна: 21.10.2016 11:05
По едно време срещнах жената на живота си. Познах я по това, че смъртта започна да придобива материални измерения. Идваше и ме дърпаше за ризата, така че някои части от кожата ми да се опъват в неправилните посоки, а ръцете ми да се научат да балансират по ръбовете на поставени на четири стола ковчези в китни селски дворове и всякакви стаи, приспособени за последна поезия. С други думи, хвана ме страх от смъртта за втори път. Това чувство го бях изпитал. С децата си. И все още е загнездено в мен. Страхът, че няма да дочакам да могат без мен, както и за собственото им здраве. И сега, колкото повече се убеждавам, че съм намерил жената на живота си, толкова повече ме хващаше страх и станах чувствителен на отвъдни знаци. Търпението, с което тази жена прие тези ми размишления, честно казано, още повече ме убеждаваше в правотата ми. Макар никога в предишния си живот да съм нямал трудности в това самоубеждаване. Което пък водеше до нетърпението на други жени да предпочетат сигурността пред мен. Тогава бях много по-безстрашен, но ръцете ми не стигаха до баланс, поне в реалния живот. В поезията това някак ми се получаваше. Сега все си мисля и връщам в паметта си колко знаменити мъже имаха най-истинските си жени в един кратък период, преди да ги направят вдовици. И как се кълнях, че няма да ме е страх. Как се самоубеждавах /с някакво друго самоубеждение, не като онова/ , че аз ще съм първия разбил упоритата житейска закономерност щастието да е като залата за чекиране в човешкото летище. А освен това не съм и знаменит. Че е глупак онзи, който дори любовта се опитва да изрази с кипариси, а не с рози. После си помислях, че клишетата не помагат на конфузното настроение от написването на този разказ. Реших да го оставя да се самонапише. Дългата хорска одисея ни учи, че това е абсолютно сигурен развой. Макар наскоро един приятел, написал нова книга, да ни разграничи, че той, за разлика от мен, никога не знаел как ще свършат разказите му. Не му се възпротивих, той не беше изпитвал моите страхове и нямаше как да ме разбере. По това се различават хората. Колко им е широка ризата. И по нещата, за които се страхуват. Вече съм сигурен, че и по това, до колко са склонни да повярват в невероятни преди това сили, само и само историята да не свършва. Но това е друг разказ. В него кипарисите са превърнати в билки и заклинания.
Димитър Гачев "Теодолит"
Вълнообразно
Търсене
За този блог
Гласове: 21