Баща ми беше инвалид. Като такъв, веднъж на няколко години му се полагаше автомобил от държавата. Нископрестижен съветски модел, определен за инвалиди. Макар, че понятието нископрестижен тогава не съществуваше. Ниско спрямо кого? Аз ...

 
 
  Като дете Христо рисуваше удивително добре. Това не е кой знае каква новост у децата – много от тях се справят добре с пресъздаването на реалността, а като пораснат започват да залитат  по несъществуващи в природата явлени...

 
Сряда е и се зареях по пазара в центъра. Обичам пазарите и мога да се шляя из тях с часове. Седнах на един порутен училищен парапет и извадих цигарите. Срещу мен циганин продаваше кученца. Малки кутрета, сложени в долната половина на ка...

  
 Гато спечели Гумената  награда за литература. Награда за европейски автор, който никога не беше продал книга в нормална книжарница. Спечелилите тази награда подаряваха и предлагаха произведенията си на премиери по читалища, барове, со...

 
Леля  Стефанка готвеше прекрасно. Не като майка си, но прекрасно. От майка й я отличаваше това, че по погрешка слагаше домат в пилешката каша по селски. Нейна си приумица към някаква митична и изчезнала вече във времето рецепта. Малко ...

Имах идея да напиша разказ, в който / Боже, колко съм оригинален!?/ щях да привеждам примери от животинския свят, с които логично да се докаже, че човек се подчинява на същите закономерности.  Не басня, в басните има поука и там животнит...

 
 
утре рано ще се притая

 
1.
    Ако преди десет години някой му кажеше, че ще има будни моменти, в които да не мисли нищо, би го погледнал, най-малкото, със снизхождение. Сега дори болката не носеше достатъчно енергия зa да го мобилизира. Всъщност трябваше д...

  
  Една сутрин Многоточие намери в двора си фигура. Фигурата беше паднала в ъгъла и като да беше пришита към него с канап и малко тел, за сигурност, ако се скъса канапът. Поради липса на подходящо име назоваваме Многоточие по този начин...

    
По едно време срещнах жената на живота си. Познах я по това, че смъртта започна да придобива материални измерения. Идваше и ме дърпаше за ризата, така че някои части от кожата ми да се опъват в неправилните посоки, а ръцете ми да се...

 
  Дългият риеше с подметка мокета в синхрон със скърцането на двата си палеца по кожата на канапето.  Като, че  искаше да се зарови целия в пода и да изчезне чак до върха на сипаничавото си лице.
- Това дете е ужасно! Скъса ми нервите!

  
     Коста винаги намираше сериозни причини да се съмнява в общовалидните обобщения. До определена възраст това го определяше като любознателен, но след като се въоръжи и с информация, от него се получи типичен неверник. Останалата ...